Поглеждам заглавието и в първият момент ми се струва,че всичко съм казал само с едно заглавие.Истории много,приказки също,моята може би но нищо не се различава,само дето я виждам под моят си ъгъл и ми се случва за първи път.Може би за това имам нужда сега да пиша и да изливам всичко в анонимният свят на човечеството.Някой ще махнат с ръка и ще кажа "Баси и тоя ли?" , други ще се зачетата и ще кажат "Я колко хубаво е написано" , трети просто ще видят себе си...
Иска ми се всичко да беше по-друг начин,някак си по-простичко,някак си по-елементарно и с по-малко ирония от страна живота.
На скоро чукнах трийсетте и си замислих какво съм направил през десетте години в които хванах живота си в ръце след като изпълних и дългът си към армията.От една страна не е малко,но пък от друга не е чак толкова много.Аз съм си аз,леко променен,с малко по-философски поглед на живота.Единственото което ми остана е да създам семейство и да се радвам на едно или две деца.Но някак си това ми се струва малко като "Сървайвър",само дето голямата награда е да доживея старините си,да се полюшвам на люлеещият се стол до бабката,която ще плете,а край мен да тичат трима, четирима малчугана и да се носи врява из цялата къща...
Наистина ли ще се чувствам щастлив тогава?!Наистина ли ще съм изживял един пълноценен живот?!
Стига толкова с тези въпроси,май все пак трябва да пиша и по същество,защото едва ли някой ще дочете това до края....
Всичко започна една късна есенна вечер.В началото беше опознаването,след това дойде и целувката.Оттогава животът ми се преобърна.Разбрах колко може да търпи човек,който обича истински,разбрах на какво съм готов,за да спечеля едно сърце,за да го накарам да тупти само за мен.Човекът е най-мазохостичното животно на земята,пренебрегва себе си в името на разбирателството с любимият човек.А дали любовта е споделена...това вече е друга тема.Никога през цялото това време не чух "Обичам те!". Подарих нещо толкова съкровено,качих я до звездите давайки име на една от тях с нейното.Защо трябва да й свалям звезди,след като мога да издигна нея до тях? 
Но не би...явно и това не беше достатъчно,за да разбере какво чувствам аз.И все пак бяхме заедно до колкото беше възможно.Всеки един откраднат миг от времето й беше моето време да доказвам,че мога да променя живота й,че мога да дам много,но пак се провалих и се провалях всеки път в който се опитвах да достихна до нея.И все пак тя ме търсеше,искаше,но по начин който някак си беше нейният начин да е с мен.Пътувахме много,смеехме се,говорихме,танцувахме,любихме се,но някак си щом изгрееше слънцето се случваше нещо като в приказката за Пепеляшка.Тя ставаше друг човек,хладен,затворен и безчувствен.Аз търпях,чаках,бях винаги там където трябваше да съм когато имаше нужда от мен.Бях приятел,слушател,любовник,бях мястото към което тя винаги бягаше,когато имаше нужда да избяга.Но "само" толкова.Аз обаче продължавах да се надявам,дори започнах да казвам гласно това което изпитвам към нея.Ефектът както се очаква беше нулев.Разговорът моментално отиваше в друга посока и думичките оставаха да висят във въздуха...
Но интересното бе,че не губех надежда,имах й доверие,тя също ми имаше доверие.Не бях нахален,не бях досаден с приказки,действията ми говореха много повече...
Въпросът който се върти в главата ми сега е дали пак бих могъл да мина отново през нещо подобно или не?!
Изгубил ли съм доверие вече в любовта или пак ще срещна някой някъде там и всичко ще се повтори?!
Все въпроси без отговор.
Някъде бях прочел,че за да искаш прошка от някой трябва да си достатъчно силен,да простиш.Сигурно бих простил,но едва ли бих има доверие отново.
Вече съм никой за нея,защото аз така избрах.Винаги съм имал избор.Невярвам в съдбата,защото живота е низ от избори,които трябва да направим,като в онези приключенски книжки-игри от преди години в които ти самият си главен герой.
Аз реших да затворя врата и повече да не преминавам през нея.
Чудя се какво ли чувства тя сега?!Осъзнала ли е какво е изгубила?!
И все пак може и да не е изгубила нищо,може би й е по-добре без мен.
Аз поне се връщам към онова старото Аз което знам от преди години.Търпелив,но без чак толкова компромиси,романтик,но без излишен драматизъм...
Животът все пак е пред мен.Научих си урока!
За момента няма любов,но пък няма да трепвам при всяко позвъняване на телефона и когато видя името изписано на дисплея,да усещам онази болка която ме заливаше при мисълта за поредната среща или поредното разочарование.Вече няма името да се изписва на дисплея,вече съм спокоен.
За болката ли?Няма болка,поне се постарах да не ме боли.Изиграх си ролята на лошият във финалната сцена на филма.
Предпочитам да изразходвам енергията си там,където наистина ще бъда полезен,там където ще срещна разбиране...

Бъди спокойна,прощавам ти!Прощавам ти,защото не съм злопаметен и съм добър човек.Аз не тая лошо в себе си.При мен остават само хубавите спомени.
Дано да имаш втори шанс да бъдеш обичана толкова силно.
Дано този път не избягаш...

Щом си простил, значи си силен! И ще намериш своя път! Не се предавай!

мазохизъм както казваш. остава да си бил честен и това което си написал да е това което чувстваш истински. аз не съм точно като теб. обичам до смърт. но дали и аз нямам няколко живота ;)

добавя купчинка в богатствата на душата. Някои ни карат да надминем себе си. Някои вземат от нея.
Истински талант е да успееш да запълниш празнините с позитивните изводи от тези срещи.

Привет на написалият статията,или да кажа изповедтта!Хм, не съм нещо свикнала мъжете да си разголват така душата...в случай че я имат де.А мога ли да те питам и нещо друго?От кога мъжете изпитват чувства, и то такива, и от кога жената като такава не е САМО сексуален обект?Само питам де?Или това е част от роман,ако е така, много е хубаво.Но аз не разбрах ,защо е нужно да прощаваш, и кому?Нещо май си пропуснал,да напишеш...Прощава се изневяра,грешка,лоша дума,даже и ако ти е открадната вещ....Но в случая,не разбирам,КАКВО И ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРОЩАВАШ, и на кого?Мислиш ли че някой го интересува....толкова похабени чувства,похабена душевност,неоценени жестове,....и както пишеш, излъгано доверие,хм....и понеже когато те наритат по този начин, розовите очила се счупват с трясък, и понякога попада и някое стъкалце, в очите,което е знаем болезнено, аз си повтарях максимата че ИСТИНАТА РЯДКО Е ЧИСТА И НИКОГА ПРОСТА,докато я повярвах.Животът е еднА неофициална школа.Всеки ден ни се дава възможност да научим поне един урок.Ако внимаваме.Урокът се повтаря докато се научи.И искам да завърша с това което аз научих от цялата тая каша,не твоята,моята...незнам дали ще се върже, но е моето мото
МОЯТА КОТКА Е ВЕЛИКОЛЕПЕН ВОЙНИК КОГАТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА,НО ТЯ НИКОГА НЕ СЕ БИЕ ЗА ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИИИИ.... поздрави

Странно, как може човек да се откаже от нещо толкова ценно и да избяга?!
Бил си изключително търпелив да останеш и да й доказваш любовта си. Рядко се срещат такива мъже. Иска ми се да те пипна, да знам, че си истински.
Просто невероятен финал за една любовна история.
Ако тя е отхвърлила молбите ти, значи просто няма сърце. Важното е,че си имал смелостта да застанеш пред нея и да заявиш чувствата си. Рядко го правят.
Дано не боли, защото все пак има хора, които изпитват болка.

От личен опит мога да кажа, че мъжете са страхливци и бягат. Не дай Боже пътят да не е от най-лесните. Често в прегръдките на някоя друга, по-лесна.

Още нямам сили да напиша моята любовна история. Тя е ужасна.
Мълчание, чужди жени, обвинения. И за какво? ЗАщото хората не могат просто да поговорят помежду си.

"Изиграх си ролята на лошият във финалната сцена на филма." - в последния момент си защитавал честолюбието си за нейна сметка... Ти така и не конкретизираш, което говори, че ти се иска това, което си написал да стигне до нея, а не до аудиторията в блога. Поне на мен ми се струва, че още държиш на нея :)

Да държиш магическа прачица в ръка, с която да изпращаш този, който те обича, ту в рая, ту в ада е изкуство! В ролята са били и мъже и жени... Съвсем съзнателно се пристрастяваме към тази магия и дори болката ни харесва, защото се редува с несравними моменти! Не можем и да обвиним партньора - нищо не ни е било обещавано... Колко познато!:( Докато дойде и премине периода в който нищо няма значение... А най - лошото е, че няма гаранция да не попаднем в пореден епизод на същите герои и роли! Защото зависимостта се лекува трудно. Мазохизъм и любов - да! Прошката е необходима, за да може да продалжим по пътя си...

tq vse o6te te obi4a nali... tq li si otide ot teb ili ti ot neq..

Много по малък съм от теб. Но знам много точно какво описваш за съжеление колкото и да угаждаш на една жена колкото и да я обичаш и да даваш всичко от себе си. Тя няма да оцени това. Приема те просто като кученцето което толкова добре е дресирала. А ти и тичаш след слаткото дупе и си мислиш ма тя не е като останалите. Знаеш ли от този си урок научих някой неща. Първо: Научи се да обичаш себе си и едва тогава обичай някои друг. Именно това ми беше проблема обичах я много повече от колкото обичам себе си. Поредица от саможертви за да може принцесата да е сред звездите а това че аз не съм там до нея а съм доло в калта за да може тя да ме тъпче когато поиска ? Второ: Не прави жертви за някой който не би направил жертви за теб. Тоест макар и да е грубо трябва да получаваш нещо насреща а не само да даваш. Трето: Имай сили да кажеш това не е мой проблем когато нещо не те засяга пряко. Като например скарах се с гаджето и няма с кой да се гушкам тази вечер ще дойдеш ли ? Не ! Това не е мой проблем. Това са поне уроците който аз съм придобил след среща с подобно момиче. Иначе гледай My Sassy Girl с Elisha Cuthbert филма е също по темата. Успех братко.

давай напред! чака те и по-хубаво :)

Да, близнако, така обичат близнаците - глупаво и безразсъдно, без да очакват нищо в замяна и разчитат наивно и по детски, че другият ще им отговори със същото. До мига, в който не се натрупат прекалено много разочарования, обиди и неизпълнени очаквания, тогава отваряш учудено детските си очи (защото винаги в сърцата си оставаме деца) и започваш да вървиш по болезнения път на осъзнаването. После вече не сме същите - ставаме жестоки деца и все по-трудно обичаме. Добре дошъл от другата страна.

(една приятелка)

Като чета някои коментари, спокойно мога да кажа, проблемът е, че не си дал достатъчно. А повече си се вглеждал в себе си. И не си реализирал нещо, което има единствения смисъл, дабъде реализирано.
Не обвинявай, без да има защо.
Не че ще чуеш. Знаеш ли ,какво искаш? Ако го искаш, защо не го искаш тогава? Знаеш ли, как се показва това? Ами ако не си постъпил правилно? Ами ако не си разбран по твоя вина?
Ами понякога няма виновен, просто е трудно.

да мине време и да разбере, че си и приятел преди всичко. Ако тя е искала да бъдеш такъв за нея. Ти да не си започнал да я притискаш...Може би и за това имаш право, но започнеш ли да притискаш един човек, той започва да се пази и да бяга...и за това отива цялата му енергия! Не остава и мисъл за това да спре и да се замисли, аз искам ли го, какво искам освен това...
Не е било редно най-накрая да и причиняваш това...да всеки има его, но човек или обича до края, въпреки това, какъв е края или не... А може би за нищо от казаното не съм права и тя е била токова наранена, колкото си бил ти...и не е знаела на кого да вярва и до къде...

Да,притискам?Да бъда приятел?
Имаше време в което да реши и да бъде честна с мен.Мога да сложа и последното писмо което й изпратих преди да се развият събитията по този начин.Аз там бях кристално ясен.Когато я обичах толкова силно,че пренебрегвах изцяло живота си заради нея,не можех да бъда просто приятел!А и тя поиска да е с мен....но само след 2 дни,беше забравила вече...
Омагьосаният кръг отново я завъртя,просто тя не поиска да се хване за протегната ръка...
Пък и всичко това е само есе...частичка от моя живот.
Научил съм се да прощавам отдавна,и сега простих...Дано да е щастлива и дано да е намерила друго кътче към което да бяга,когато иска да избяга...
И се надявам понякога вечер да вдига поглед към звездите и да потърси своята звезда,онази звезда,която винаги ще свети заради нея...

държа на теб...моля те не го забравяй

It is the second entry I read tonight. And I am on my third. Got to think which one is next. Thank you.

Това откровението на "добрия" близнак ли е, защото имам щастието да познавам и "лошия". Просто не ти вярвам. Истината има винаги две страни. Това е твоята.
Страдащ мъж е много тежка диагноза, не завиждам на "докторката", която ще те лекува.:)))