Свободата на духа, какво е това ? Какво всъщност е Свободата, не е ли тя напълно привидна илюзорна ? Казват, че човек е свободен, напълно свободен да бъде себе си и все пак казват, че всеки един от нас има своята Съдба, своята Мисия своя Път, къде е истината? Истината е, че човек е напълно свободен във всичко което прави, абсолютно всичко. Той избира да прави или да не прави, да действа или да бездейства, да гради или да руши, да избира или не, дори да бъде свободен или не. Как тогава се връзва тази лична неограничена свобода със личната съдба ? Как се съчетава така безупречно личната неограничена свобода с Глобалната еволюция, с Божествения план? Всъщност човек не може да избере да бъде или не. Той Е и толкова, нищо не може да направи по въпроса, привидно изборът не е негов. Човекът може да се промени, може да избере да се промени и да се променя, може да се превърне в нещо ново и няма да е вече човек. Но смисълът си остава той пак ще Е в една или в друга форма, той винаги ще има Битие дори да избере да не го съзнава, до тук се простира изборът му. Какво тогава е личната съдба? Личната съдба е същността на човек, това което му е присъщо, това което той в действителност Е. Човек живее, за да утвърждава своята Същност, своята Божествена същност, за да я изживее, за да й придаде битие. Но този вътрешен център всъщност е Бог, както част от Бог така и самия Бог, защото той е Единство. Съзнанието е като един океан, да в него има безброй много водни капки но нима някой може да каже къде са ? Нима някои може да разграничи една капка в океана от самия океан? Те са слети в едно, те са Единство. По същия начин човек е част от Бога, но е напълно не разграничим от него, човекът е една капка от безкрайния океан на Божествеността, на Единството. Човек избира да утвърждава своята същност, своята божествена природа или не, избира да следва ли съдбата си или не. Човек избира и неговата свобода не може да се ограничи дори от свободата на хората около него. Правилото, че можеш да правиш каквото си искаш стига да не пречиш на околните, стига да не ограничаваш тяхната свобода е илюзия. Ти избираш да обидиш някого, но дали той ще се обиди или не вече не зависи от теб, то не е твое действие, а негово. Той има правото да се обиди или не, да се засегне или не. Това си е негова работа, негов избор. Някой би казал, че това изобщо не е така, че е глупост. Да глупост е, но само ако действаш на автопилот. Някой те обижда и ти на автопилот се засягаш, изобщо не мислиш, изобщо не обмисляш възможността да се засегнеш или не, изобщо не осъзнаваш, че можеш да избираш, действаш автоматично по навик, като робот. Изборът пак си е твой, ти избираш да действаш ли по този начин или не, ти избираш да взимаш решенията съзнателно или несъзнателно. Човекът може да избере да те обиди, да те нарани, но ти избираш дали ще се обидиш или не, ще бъдеш ли засегнат или наранен. Можеш да възприемеш обидата като шега, като закачка, можеш да възприемеш раната като урок, като урок на живота, не като рана, а просто като случка, като опит. Може да възприемете всеки човек, който се опитва да ви нарани и да ограничи свободата ви като учител, като учител по свобода, защото вие избирате ще бъдете ли ограничени или не. Неговите опити само ще покажат и демонстрират вашата свобода, ще е още една възможност за избор. Това са изборите, които правим всеки ден, ние избираме челия си живот, избирам да живеем или не, избираме как да живеем и с кого. Избираме да утвърждаваме ли божествената си същност или не, да следваме ли съдбата си или не. Но тук има още една уловка, човек не може да излезе извън собствените си граници, ако го направи просто вече няма да е човек, а нещо друго, каквото и да прави и където и да ходи капката вода пак си остава капка вода и толкова. Човек просто е такъв какъвто е, Свободен, обречен да бъде Свободен, това е неговата същност и каквото и да прави той няма как да я отрече, всяко негова постъпка е демонстрация на свободата му, на Същността му. Просто няма как човек да постъпи по друг начин, той решава нещо, но каквото и да реши това е негово решение, негово действие, утвърждаващо неговото мислене и чувстване, неговият живот. Затова личната съдба не противоречи на човешката свобода и както и да постъпва човек той утвърждава и следва съдбата си, неговият Път е Свобода, неговият Път е неговата Същност.

Браво! Нека всички си припомним часовете по философия в десети клас.
Наздраве!

Страхотно!Споделям мислите ти!Човешката съдба е свобода!

Имаше една фраза: за да запазиш любимият човек - дай му свобода и обич!